Хубаво

Хубаво

Тя не беше ничия,
(всички я желаеха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да мисля, че е моя.

Тя не губеше от никого,
(всички покорно й се подчиняваха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да победя във играта.

Тя не млъкваше никога,
(всички я слушаха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да говоря прекалено много.

Тя не се даваше никому,
(всички се опитваха да я спечелят)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да си открадна целувка.

Тя не се връщаше никъде,
(всички тръгваха след нея)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да съм сигурна, че ще дойде.

Аз не бях достойна,
(никой не беше)
но беше хубаво
да ме оставя понякога
да помечтая за нея.