28 апр. 2007 г., 12:01

хубост неживяна (фолклорно) 

  Поэзия
646 0 8

На дафиново дърво
клонките потрепваха...
Два сокола кръг въртяха
горе във небето.
Връх на планина висока
снежно було вееше,
две моми мъниста дребни
във коси нареждаха.

Платно бяло в път потече
към железна порта.
Змеева невеста днеска
щеше да престегне...
Прокълната, пуста орис -
ниско посадена!
Хубост се в сърце отглежда,
в горест се погребва.

Зима падна над тревите -
 гръм в земя потъна.
Бисерни мъниста пръсна
по трева кахърна.
Остра, като сабя клонка,
от дървото падна...
 В чер повой
сълза от восък -
 хубост неживяна...

© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??