Художник
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.)
Когато рисува, очите му стават различни —
бездънно-дълбоки, душата ми сякаш четат.
А тя най-безсрамно разголена в бяла езичност,
очаква творецът, да влезе във нейният свят.
Когато рисува и вае с длето или с пръсти
се слива със нея, дълбае до лоното чак.
Художник рисува ли, дяволът даже се кръсти.
Душа оживяла в платно не потъва сред мрак.
Когато рисува и времето сякаш замира.
От Бог с чудна дарба орисан е щедро. Но
дълбоко в душите човешки когато се взира,
художникът свойта зазижда във всяко платно.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Цвети, извор на най-красива поезия си! За мен е удоволствие да те поздравя най-сърдечно и да изразя възхитата си!
-
Браво, Цвете!
-
Много ми хареса стиха!
Поздравления! -
Красота!
-
И на мен ми хареса много този художник вглъбен! поздрави и от мен!
-
Приятно ми е да чета такава поезия - от художник за художника... Поздравления!
-
Много красиво произведение. Често се казва, че художниците не рисуват портрети, а автопортрети. Оставят частица от себе си, дори и когато рисуват други хора.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Истина е, Галифрей, художникът потвърждава думите ти.