Художник
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.)
Когато рисува, очите му стават различни —
бездънно-дълбоки, душата ми сякаш четат.
А тя най-безсрамно разголена в бяла езичност,
очаква творецът, да влезе във нейният свят.
Когато рисува и вае с длето или с пръсти
се слива със нея, дълбае до лоното чак.
Художник рисува ли, дяволът даже се кръсти.
Душа оживяла в платно не потъва сред мрак.
Когато рисува и времето сякаш замира.
От Бог с чудна дарба орисан е щедро. Но
дълбоко в душите човешки когато се взира,
художникът свойта зазижда във всяко платно.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
