Aug 8, 2015, 10:00 AM

Художник 

  Poetry
614 1 8
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.)
Когато рисува, очите му стават различни —
бездънно-дълбоки, душата ми сякаш четат.
А тя най-безсрамно разголена в бяла езичност,
очаква творецът, да влезе във нейният свят.
Когато рисува и вае с длето или с пръсти
се слива със нея, дълбае до лоното чак.
Художник рисува ли, дяволът даже се кръсти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??