8 ago 2015, 10:00

Художник 

  Poesía
613 1 8
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.)
Когато рисува, очите му стават различни —
бездънно-дълбоки, душата ми сякаш четат.
А тя най-безсрамно разголена в бяла езичност,
очаква творецът, да влезе във нейният свят.
Когато рисува и вае с длето или с пръсти
се слива със нея, дълбае до лоното чак.
Художник рисува ли, дяволът даже се кръсти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??