Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва…
Ще си нарисувам небе!
И простор, и докосване…
Като полъх от вятър, като луда вълна,
като пясък в ръцете ти, топлите,
ще заспя, склонила глава…
Ще те нарисувам!
Ще те оставя за себе си!
Като миг, като сън, като лудост…
В очите ти, топлите,
ще танцувам, сънувана!
29.09.2023
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Все права защищены