30.09.2023 г., 14:19

Художник

723 3 9

 

 

 

Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва…
Ще си нарисувам небе!
И простор, и докосване…
Като полъх от вятър, като луда вълна,
като пясък в ръцете ти, топлите,
ще заспя, склонила глава…
Ще те нарисувам!
Ще те оставя за себе си!
Като миг, като сън, като лудост…
В очите ти, топлите,
ще танцувам, сънувана!

 

29.09.2023
Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...