Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва…
Ще си нарисувам небе!
И простор, и докосване…
Като полъх от вятър, като луда вълна,
като пясък в ръцете ти, топлите,
ще заспя, склонила глава…
Ще те нарисувам!
Ще те оставя за себе си!
Като миг, като сън, като лудост…
В очите ти, топлите,
ще танцувам, сънувана!
29.09.2023
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
