ХУДОЖНИК НА ДУШИ
- Каква грозна картина ! - каза жената
със бялата рокля и стана от стола.
Хвана под ръка господина до нея
и тръгна ядосана.
Художникът повдигна рамене.
Не се разсърди.
Сложи на статива новото платно,
а на стола друга се намърда.
- Нарисувай ме по-млада -
каза тя и се усмихна.
До нея, внукът й си бръкна във носа
и силно кихна.
Художникът започна да рисува
без дори да я поглежда.
Картината готова й показа, а тя извика:
-Че толкова ли грозна в очите ви изглеждам?
След нея седна господин
и каза: - Постарай се!
А после, като се видя, изпсува:
- Ти не си художник! Осъзнай се!
И още двама недоволни
напсуваха художника.
Единият дори с ръка, от злоба,
бутна му триножника.
Художникът не ги разбираше:
- Брей, че интересни хора!
Душите ви рисувам само!
Каквито са, такива сте...За Бога!...
Емил Стоянов
11.03.2016 г.
© Емил Стоянов Все права защищены