Художник на души
ХУДОЖНИК НА ДУШИ
- Каква грозна картина ! - каза жената
със бялата рокля и стана от стола.
Хвана под ръка господина до нея
и тръгна ядосана.
Художникът повдигна рамене.
Не се разсърди.
Сложи на статива новото платно,
а на стола друга се намърда.
- Нарисувай ме по-млада -
каза тя и се усмихна.
До нея, внукът й си бръкна във носа
и силно кихна.
Художникът започна да рисува
без дори да я поглежда.
Картината готова й показа, а тя извика:
-Че толкова ли грозна в очите ви изглеждам?
След нея седна господин
и каза: - Постарай се!
А после, като се видя, изпсува:
- Ти не си художник! Осъзнай се!
И още двама недоволни
напсуваха художника.
Единият дори с ръка, от злоба,
бутна му триножника.
Художникът не ги разбираше:
- Брей, че интересни хора!
Душите ви рисувам само!
Каквито са, такива сте...За Бога!...
Емил Стоянов
11.03.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
