28 нояб. 2020 г., 18:44

Художник на стихове

2.3K 14 37

А той, светът, в очите ти се спря

и в тях видях се тъй красива.

Художник си и нарисува ми дъга,

прегърната от багрите заспивам.

Рисуваш с думи, бавно и горещо,

и всяка вечер, сякаш оживявам.

От топлия ти дъх и капки нежност,

минутата, в безкрай се удължава.

И не светът, а времето е спряло,

в мига, когато топлиш двете ми ръце.

Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…

…и търсиш ме сред думите на стихове…

 

24.11.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Разсмя ме на глас Благодаря ти, за оценката и милите думи!
  • И страхотна поетеса си, на всичкото отгоре! Който е кадърен, е кадърен във всичко! Пу-пу, да не ти е уроки!
  • Благодаря, Мария, че се поспря и тук! Желая ти усмивки
  • Поздравления! Чудесно стихотворение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...