28.11.2020 г., 18:44

Художник на стихове

2.3K 14 37

А той, светът, в очите ти се спря

и в тях видях се тъй красива.

Художник си и нарисува ми дъга,

прегърната от багрите заспивам.

Рисуваш с думи, бавно и горещо,

и всяка вечер, сякаш оживявам.

От топлия ти дъх и капки нежност,

минутата, в безкрай се удължава.

И не светът, а времето е спряло,

в мига, когато топлиш двете ми ръце.

Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…

…и търсиш ме сред думите на стихове…

 

24.11.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Разсмя ме на глас Благодаря ти, за оценката и милите думи!
  • И страхотна поетеса си, на всичкото отгоре! Който е кадърен, е кадърен във всичко! Пу-пу, да не ти е уроки!
  • Благодаря, Мария, че се поспря и тук! Желая ти усмивки
  • Поздравления! Чудесно стихотворение!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...