28.11.2020 г., 18:44

Художник на стихове

2.3K 14 37

А той, светът, в очите ти се спря

и в тях видях се тъй красива.

Художник си и нарисува ми дъга,

прегърната от багрите заспивам.

Рисуваш с думи, бавно и горещо,

и всяка вечер, сякаш оживявам.

От топлия ти дъх и капки нежност,

минутата, в безкрай се удължава.

И не светът, а времето е спряло,

в мига, когато топлиш двете ми ръце.

Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…

…и търсиш ме сред думите на стихове…

 

24.11.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Разсмя ме на глас Благодаря ти, за оценката и милите думи!
  • И страхотна поетеса си, на всичкото отгоре! Който е кадърен, е кадърен във всичко! Пу-пу, да не ти е уроки!
  • Благодаря, Мария, че се поспря и тук! Желая ти усмивки
  • Поздравления! Чудесно стихотворение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...