28 nov 2020, 18:44

Художник на стихове

2.3K 14 37

А той, светът, в очите ти се спря

и в тях видях се тъй красива.

Художник си и нарисува ми дъга,

прегърната от багрите заспивам.

Рисуваш с думи, бавно и горещо,

и всяка вечер, сякаш оживявам.

От топлия ти дъх и капки нежност,

минутата, в безкрай се удължава.

И не светът, а времето е спряло,

в мига, когато топлиш двете ми ръце.

Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…

…и търсиш ме сред думите на стихове…

 

24.11.2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Разсмя ме на глас Благодаря ти, за оценката и милите думи!
  • И страхотна поетеса си, на всичкото отгоре! Който е кадърен, е кадърен във всичко! Пу-пу, да не ти е уроки!
  • Благодаря, Мария, че се поспря и тук! Желая ти усмивки
  • Поздравления! Чудесно стихотворение!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...