popolo (Илиян)
214 129
4 мар. 2020 г., 00:25

Художникът 

  Поэзия » Другая
1052 7 4

Усмихната, година след година
старостта рисува по лицата ни,
извайва гримаси от глина,
и сводничи на самотата.

С харем от спомени тя скита
и се държи като деспот.
Погледнем ли я във очите,
сме вече нейни доживот.

И счита тя за свое право
да ни изисква вярност, щом
стрелките бавно ни стопяват
и ни осъждат мълчешком.

И смее ни се тя, че влачат
стрелките нашия живот,
а ние сме едни зяпачи
на неумолимия им ход.

Дали от суета обзети -
да бъдем тук, дори без дом,
не стреляхме в сърцата на поетите
и ги ограбвахме със взлом?!

Поредната последна гара
ни подминава, без да спре.
Припукват свещи от олтара
и плаче зимното небе.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??