8 сент. 2011 г., 21:24

Хумореска

1.1K 0 6


Хумореска


Отворих пощата си днес

и там - какво да видя?

Усмихнато писмо от фен.

Поет. Май... обожател.

Във древен град

той бил роден -

в полите на Родопа.

Но вятър нов отвял го

чак в премъдрата Европа.

Рисувал. Свирил. Пял.

Обичал. И стихове написал - рой.

Случайно погледът му спрял се

на този профил мой.

Открил, че тука има дама,

достойна за внимание.

Дали би пожелала тя

(когато има време)

да хвърли по едно око

на негово стихотворение?

Поете, ех, поете, каква

шега се случи. То, корените мои,

са също там - в Родопа.

Станимака градът е

и няма втори в Европа.

Но родната ми Сердика

е неповторима. Не бих я заменила

за злато, мед и вино!

А стиховете Ваши - прочетох

със вълнение. И пожелавам

от сърце високи постижения!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се,че прочете! Поздрав и от мен!)))
  • Ах
    Изненедки в пощата...
    познато
    Поздравче,Хрис,забавлявах се
  • Сите станаха мамо, моми софиянки - аман, аман...
  • Срам не срам,
    ама песен аз за Сердика
    ... не знам
    Може би за Мъдростта,
    която се е настанила
    в широките поли
    на Витоша - вулкан
    да пиша?

    Под тополите на Чай -
    реката древна,
    съм проходила,
    /съвсем непредубедена!/
    Е, това е, Зем!
    Привет сърдечен
    приеми от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...