8.09.2011 г., 21:24

Хумореска

1.1K 0 6


Хумореска


Отворих пощата си днес

и там - какво да видя?

Усмихнато писмо от фен.

Поет. Май... обожател.

Във древен град

той бил роден -

в полите на Родопа.

Но вятър нов отвял го

чак в премъдрата Европа.

Рисувал. Свирил. Пял.

Обичал. И стихове написал - рой.

Случайно погледът му спрял се

на този профил мой.

Открил, че тука има дама,

достойна за внимание.

Дали би пожелала тя

(когато има време)

да хвърли по едно око

на негово стихотворение?

Поете, ех, поете, каква

шега се случи. То, корените мои,

са също там - в Родопа.

Станимака градът е

и няма втори в Европа.

Но родната ми Сердика

е неповторима. Не бих я заменила

за злато, мед и вино!

А стиховете Ваши - прочетох

със вълнение. И пожелавам

от сърце високи постижения!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че прочете! Поздрав и от мен!)))
  • Ах
    Изненедки в пощата...
    познато
    Поздравче,Хрис,забавлявах се
  • Сите станаха мамо, моми софиянки - аман, аман...
  • Срам не срам,
    ама песен аз за Сердика
    ... не знам
    Може би за Мъдростта,
    която се е настанила
    в широките поли
    на Витоша - вулкан
    да пиша?

    Под тополите на Чай -
    реката древна,
    съм проходила,
    /съвсем непредубедена!/
    Е, това е, Зем!
    Привет сърдечен
    приеми от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...