“Ние сме болен продукт...”

                           Д. Воев

Хванах химикалката

И мислите ми затанцуваха

Влакът закъсняваше

Не бях закусвал

В чантата си имах няколко ябълки

И три часа музика

Която нямаше да изслушам

Какво правя тук?...

Оставям се на вятъра

Да надникне в мен

И да открадне възбудата ми

И мислите ми за едно момиче

Което никога не срещнах

Но впечатлих с думите си

 *   *   *

Алис изчака десетилетие

После още пет години

И напусна родителите си

Откри един бордей –

Страхотно място за живеене

Алис беше добра към всички

Но никой не я прие

Алис беше поетеса

Но не беше четена

Боядиса косата си в черно

Облече тъмни дрехи

Скри се зад очилата си

И изостави проблемите си

Алис беше бита карта още по рождение

Алис не закъсняваше за срещи

Но рядко приемаше

Защото Алис живееше в себе си

Когато по-късно обръсна главата си

И откри неправилня си череп

И вятъра...

...краде от мен

И настръхвам

Защото е студено

И защото не можах да се впиша

В книгата на големите

Защото не ме приеха

И защото стигнах до падението си

Затова настръхвам

Защото няма никой

На гроба

Изпомачкан паметник

На едно дете

Което не се чувстваше комфортно в себе си

Защото Алис не можа да изживее

Второто си десетилетие

И защото кратката й пътека

Достигна до мястото където...

...влакът закъсняваше

18.12.2006

(На Алис (Калина),която няма нищо общо с Алис от текста, но беше повод да напиша нещо)