Хванах химикалката
“Ние сме болен продукт...”
Д. Воев
Хванах химикалката
И мислите ми затанцуваха
Влакът закъсняваше
Не бях закусвал
В чантата си имах няколко ябълки
И три часа музика
Която нямаше да изслушам
Какво правя тук?...
Оставям се на вятъра
Да надникне в мен
И да открадне възбудата ми
И мислите ми за едно момиче
Което никога не срещнах
Но впечатлих с думите си
* * *
Алис изчака десетилетие
После още пет години
И напусна родителите си
Откри един бордей –
Страхотно място за живеене
Алис беше добра към всички
Но никой не я прие
Алис беше поетеса
Но не беше четена
Боядиса косата си в черно
Облече тъмни дрехи
Скри се зад очилата си
И изостави проблемите си
Алис беше бита карта още по рождение
Алис не закъсняваше за срещи
Но рядко приемаше
Защото Алис живееше в себе си
Когато по-късно обръсна главата си
И откри неправилня си череп
И вятъра...
...краде от мен
И настръхвам
Защото е студено
И защото не можах да се впиша
В книгата на големите
Защото не ме приеха
И защото стигнах до падението си
Затова настръхвам
Защото няма никой
На гроба
Изпомачкан паметник
На едно дете
Което не се чувстваше комфортно в себе си
Защото Алис не можа да изживее
Второто си десетилетие
И защото кратката й пътека
Достигна до мястото където...
...влакът закъсняваше
18.12.2006
(На Алис (Калина),която няма нищо общо с Алис от текста, но беше повод да напиша нещо)
© Десислав Илиев All rights reserved.
