И ако само миг!
И ако само за миг спра
да чувствам и вярвам, и давам,
бих се превърнал във блато,
в което няма никаква живинка.
Да искам, значи да бъда,
да бъда, значи да се стремя,
да се стремя, значи да живея,
да живея, значи да страдам,
да страдам, значи да умирам,
да умирам, значи да се ново-раждам...
Смисълът скрит е в тъмнината,
забулила прелестта
на цветното диво поле,
просторното синьо небе,
мощните пенливи вълни
и нова земя - красота!
Животът е огледало,
отразяващо мечтите ни и мислите, делата ни.
Не забравяй да посееш надежда,
и да търсиш след това дърво на щастие.
Не забравяй да се радваш на мъничките песъчинки
в крайбрежната морска ивица!
Не забравяй да се усмихваш на децата,
които преоткриват живота
и намират на какво да се засмеят,
взрени в необятността и пустотата му!
Защото животът е спирка,
понякога чакаш,
понякога бързо идва,
понякога тича,
но накрая винаги идва смъртта.
Бъди с чиста съвест, моли се,
раздавай и вярвай, труди се
и с искреност детска - ОБИЧАЙ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Краси Иванов Все права защищены
