5 июл. 2020 г., 16:33  

И Бог е човек

1.6K 2 6

Твори човекът, бъхти се здраво

да граби земята приел е за право,

а там в небесата всесилният Бог

с насмешка го гледа: „Какъв идиот!

Тоз кой е, какъв е, какво там строи

и Мойто творение с бетон оскверни?

Защо ли, за Мене*, прилича на Мен?

Ох, верно забравих ... Петият ден!

Във петъка вечер се бях понапил,

следобеда виното бях сътворил.

Със Дявола двамата правихме парти,

от виното пихме, играхме на карти

и той толкова пури изпафка,

че в събота отвори първата Лафка.

И нямаше картите кой да раздава

и вино да носи, света да наглява,

от кал и от вино създадох го тоз,

дали беше редно е спорен въпрос!

И ето го днеска, бъхти се здраво,

през планините минава направо,

в полетата ми със асфалт е чертал,

какво безобразие, малък нахал!

Земята до капчица сетна изцежда,

но пък иначе добре изглежда!

Потоп ли да пратя или пандемия,

ех, май омръзна от повторения.”

Реши Бог да изчака поне още век,

и Той прави грешки и Той е човек!”

 

*Навярно така Бог казва „За Бога!”ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...