И Бог е човек
Твори човекът, бъхти се здраво
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи
и Мойто творение с бетон оскверни?
Защо ли, за Мене*, прилича на Мен?
Ох, верно забравих ... Петият ден!
Във петъка вечер се бях понапил,
следобеда виното бях сътворил.
Със Дявола двамата правихме парти,
от виното пихме, играхме на карти
и той толкова пури изпафка,
че в събота отвори първата Лафка.
И нямаше картите кой да раздава
и вино да носи, света да наглява,
от кал и от вино създадох го тоз,
дали беше редно е спорен въпрос!
И ето го днеска, бъхти се здраво,
през планините минава направо,
в полетата ми със асфалт е чертал,
какво безобразие, малък нахал!
Земята до капчица сетна изцежда,
но пък иначе добре изглежда!
Потоп ли да пратя или пандемия,
ех, май омръзна от повторения.”
Реши Бог да изчака поне още век,
и Той прави грешки и Той е човек!”
*Навярно така Бог казва „За Бога!”ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
