И... чашата преля!

31 янв. 2021 г., 12:58

Поэзия » Любовная

258 2 2

Прелива чашата на мъчното търпение.

И всичката ми нежност се ядоса.

По дяволите, тез стихотворения!

Убийство стори Музата на просяка.

Сега е вече късно за летене

след толкова стремителен копнеж.

Опитвах се. Дори съм спирал времето,

но ти не спря в очите ми валежа.

Задъхвам се. За глътки от дъха ти.

По спомен те чертая със ръцете си.

Онази твоя топлина. И влажна плът,

и пулса ти на влюбено сърце.

Но счупи се подслона ми във тебе.

Душата ти изстина. До замръзване.

И чашата преля. От плач, последен.

Дали удавянето всъщност е възкръсване?...

Стихопат.

Danny Diester

palenka (П Антонова)

2021-01-31T15:25:02+02:00

Ани - казала си го по най-добрия начин!
Поздравления, Дани!
и за коментара, Ани, поздравления!
angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-01-31T15:01:22+02:00

Дани, отново си сътворил нещо много силно и затрогващо. Ако твоят лирически герой иска отговор, бих отговорила “да”. Агонията на неговата любов ще свърши, когато затвори вратата окончателно и категорично. Да, боли... И чак тогава ще се отвори друга... за възръсналата любов.