И... чашата преля!
Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене
след толкова стремителен копнеж.
Опитвах се. Дори съм спирал времето,
но ти не спря в очите ми валежа.
Задъхвам се. За глътки от дъха ти.
По спомен те чертая със ръцете си.
Онази твоя топлина. И влажна плът,
и пулса ти на влюбено сърце.
Но счупи се подслона ми във тебе.
Душата ти изстина. До замръзване.
И чашата преля. От плач, последен.
Дали удавянето всъщност е възкръсване?...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дани, отново си сътворил нещо много силно и затрогващо. Ако твоят лирически герой иска отговор, бих отговорила “да”. Агонията на неговата любов ще свърши, когато затвори вратата окончателно и категорично. Да, боли... И чак тогава ще се отвори друга... за възръсналата любов.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления, Дани!
и за коментара, Ани, поздравления!