И... чашата преля!
Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене
след толкова стремителен копнеж.
Опитвах се. Дори съм спирал времето,
но ти не спря в очите ми валежа.
Задъхвам се. За глътки от дъха ти.
По спомен те чертая със ръцете си.
Онази твоя топлина. И влажна плът,
и пулса ти на влюбено сърце.
Но счупи се подслона ми във тебе.
Душата ти изстина. До замръзване.
И чашата преля. От плач, последен.
Дали удавянето всъщност е възкръсване?...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
