И ДА НЕ МЕ ОБИЧАШ

Мислиш си, ще ме забравиш

и спомена за мене ще изтриеш,

едва ли лесно ще се справиш,

копнежни мигове къде ще скриеш.

В душата ти изваяли стелаж

и подредени там  са под конец,

опитите ще са блед мираж,

все едно да пишеш без писец.

Каквито и - успехи - да пожънеш,

дори да ме изтръгнеш, като корен

до края на живота си ще жънеш

израстъци от обич непокорна.

И да не ме обичаш, ще съм там

в сърцето ти до края ще остана,

а мразиш ли ме непрестанно 

в ума ти ще съм пламък.

Болезнено и бавно ще гориш,

като въглен в изоставено огнище,

докато не се изпепелиш

от вятър и останеш нищо.