И ДА НЕ МЕ ОБИЧАШ
Мислиш си, ще ме забравиш
и спомена за мене ще изтриеш,
едва ли лесно ще се справиш,
копнежни мигове къде ще скриеш.
В душата ти изваяли стелаж
и подредени там са под конец,
опитите ще са блед мираж,
все едно да пишеш без писец.
Каквито и - успехи - да пожънеш,
дори да ме изтръгнеш, като корен
до края на живота си ще жънеш
израстъци от обич непокорна.
И да не ме обичаш, ще съм там
в сърцето ти до края ще остана,
а мразиш ли ме непрестанно
в ума ти ще съм пламък.
Болезнено и бавно ще гориш,
като въглен в изоставено огнище,
докато не се изпепелиш
от вятър и останеш нищо.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
Но дали...?!