31 дек. 2010 г., 19:32

И да си вярва

729 0 1

                                                         И да си вярва

 

 

Като наркотик във вените

обидата се пръсва.

Притиска нервните ти окончания.

Дума да чуеш, която не се забравя,

и да простиш на грешника окаян.

Вместо любов,

насилие да ти дарява.

На сутринта

успешен ден ти пожелава.

Посреща те с ураган от думи,

молещ после, промълви "Прости".

Едно мъничко извинение

ще заличи ли гадно отвращение?

От мръсно мекотело,

търсещо опрощение,

за мръсните си мисли

чакащ съжаление.

Вместо любов,

насилие да ти дарява,

после в любов да ти се обяснява.

Непрекъснато,

безмилостно да ти се извинява

и да си вярва,

че връзката е още здрава.

 

дата: 11.10.2004 г.

Дружба - кафето

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луиза Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....