28 янв. 2008 г., 23:55

И давеха моретата във себе си... 

  Поэзия » Другая
1251 0 29

 

Надигаха ракия. И я лисваха

в гърлата си,  съвсем по диогенски.

Устите им пресъхваха от вицове

и давеха моретата  във себе си.

Небето се напука - зряла диня.

А вятърът пробяга- древен гущер.

Дъждът заблъска,  с ризница на рицар,

и улови прозорците за гушата.

Вълна погреба кея. А рибарите

се смяха диво - вехти хлапетии!

 

Морето хапа сушата за лакътя,

докато залезът закуси с изгрев.

 

2007

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??