И давеха моретата във себе си...
Надигаха ракия. И я лисваха
в гърлата си, съвсем по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си.
Небето се напука - зряла диня.
А вятърът пробяга- древен гущер.
Дъждът заблъска, с ризница на рицар,
и улови прозорците за гушата.
Вълна погреба кея. А рибарите
се смяха диво - вехти хлапетии!
Морето хапа сушата за лакътя,
докато залезът закуси с изгрев.
2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
