Eva (Ами Тола)
76 58
6 июн. 2006 г., 23:09

И днес от сънищата помня само тоз' момент 

  Поэзия
637 0 3

(в памет на баща ми)

Помниш ли оназ самотната градина,

ей там, край стария измислен път,

покрай която яздехме с години

и бягахме от житейската агония и смут.


Помниш може би оназ картина - залеза тъй вечен,

издигащ се далеко над посърнала планинска гръд,

и как изгледът ставаше за нас тъй нежен,

когато сливаха се цветовете във един вълшебен миг...


И сякаш бяхме най-близки ний тогава,

макар царе, водили помежду си боеве,

поваляли редиците си до забрава

и молели се на различни Богове.


В минал живот ще да е било,

затуй ми бе ти тъй близък и далечен,

хем прозрачен бе като стъкло,

хем във хиляди мистерии облечен.


Търся аз туй време тъй без време.

И днес от сънищата помня само тоз момент,

представа ли или спомен е за тебе,

не знам - но ще го пазя вечно, дълбоко вътре в мен.

 

 

© Ами Тола Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??