И днес от сънищата помня само тоз' момент
(в памет на баща ми)
Помниш ли оназ самотната градина,
ей там, край стария измислен път,
покрай която яздехме с години
и бягахме от житейската агония и смут.
Помниш може би оназ картина - залеза тъй вечен,
издигащ се далеко над посърнала планинска гръд,
и как изгледът ставаше за нас тъй нежен,
когато сливаха се цветовете във един вълшебен миг...
И сякаш бяхме най-близки ний тогава,
макар царе, водили помежду си боеве,
поваляли редиците си до забрава
и молели се на различни Богове.
В минал живот ще да е било,
затуй ми бе ти тъй близък и далечен,
хем прозрачен бе като стъкло,
хем във хиляди мистерии облечен.
Търся аз туй време тъй без време.
И днес от сънищата помня само тоз момент,
представа ли или спомен е за тебе,
не знам - но ще го пазя вечно, дълбоко вътре в мен.
© Ами Тола All rights reserved.
