13 авг. 2010 г., 13:03

И думите тежат...

1.4K 0 4

 

 

                                        И ДУМИТЕ ТЕЖАТ...

 

               Като олово тежат понякога

                                                   думите,

               забиват се в гърлото и душат

                                                  и болят...

               Дали не пукаме неволно

                                                  гумите

               ние, на колата по трънливия

                                                 път?

               Усмихни се! Зареди резервоара

                                                 с ЛЮБОВ!

                Махни с ръка и карай

                                                по- нататък...

                С обич стартирай деня на твоя

                                                   живот,

                 че пътят е кратък

                                        и няма нататък!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Ефтимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, мила Дори!
    Създаваш настроение - запомняща хубава творба - браво!
    Доскоро, мила!
    !
  • "Думите са дим..."И са магия.
    Любими някому,а другиму убийци.
    Напъпили от гняв като стихия
    помитат всичко и отлитат като птици...
    И като птици пеят преди изгрев
    и чукат с клюн по твоето стъкло...
    Сърцето най-добре разбира птиците
    защото птица нявга е било...

    Поздравчета! А кой знае може и да има нататък?
  • Хубаво е !Поздрав!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ! ПРИЯТЕН УИКЕНД НА ВСИЧКИ!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...