И думите тежат...
И ДУМИТЕ ТЕЖАТ...
Като олово тежат понякога
думите,
забиват се в гърлото и душат
и болят...
Дали не пукаме неволно
гумите
ние, на колата по трънливия
път?
Усмихни се! Зареди резервоара
с ЛЮБОВ!
Махни с ръка и карай
по- нататък...
С обич стартирай деня на твоя
живот,
че пътят е кратък
и няма нататък!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Ефтимова Все права защищены
!