13.08.2010 г., 13:03 ч.

И думите тежат... 

  Поезия » Друга
1149 0 4

 

 

                                        И ДУМИТЕ ТЕЖАТ...

 

               Като олово тежат понякога

                                                   думите,

               забиват се в гърлото и душат

                                                  и болят...

               Дали не пукаме неволно

                                                  гумите

               ние, на колата по трънливия

                                                 път?

               Усмихни се! Зареди резервоара

                                                 с ЛЮБОВ!

                Махни с ръка и карай

                                                по- нататък...

                С обич стартирай деня на твоя

                                                   живот,

                 че пътят е кратък

                                        и няма нататък!...

 

 

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет, мила Дори!
    Създаваш настроение - запомняща хубава творба - браво!
    Доскоро, мила!
    !
  • "Думите са дим..."И са магия.
    Любими някому,а другиму убийци.
    Напъпили от гняв като стихия
    помитат всичко и отлитат като птици...
    И като птици пеят преди изгрев
    и чукат с клюн по твоето стъкло...
    Сърцето най-добре разбира птиците
    защото птица нявга е било...

    Поздравчета! А кой знае може и да има нататък?
  • Хубаво е !Поздрав!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ! ПРИЯТЕН УИКЕНД НА ВСИЧКИ!
Предложения
: ??:??