13 ago 2010, 13:03

И думите тежат...

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

 

 

                                        И ДУМИТЕ ТЕЖАТ...

 

               Като олово тежат понякога

                                                   думите,

               забиват се в гърлото и душат

                                                  и болят...

               Дали не пукаме неволно

                                                  гумите

               ние, на колата по трънливия

                                                 път?

               Усмихни се! Зареди резервоара

                                                 с ЛЮБОВ!

                Махни с ръка и карай

                                                по- нататък...

                С обич стартирай деня на твоя

                                                   живот,

                 че пътят е кратък

                                        и няма нататък!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, мила Дори!
    Създаваш настроение - запомняща хубава творба - браво!
    Доскоро, мила!
    !
  • "Думите са дим..."И са магия.
    Любими някому,а другиму убийци.
    Напъпили от гняв като стихия
    помитат всичко и отлитат като птици...
    И като птици пеят преди изгрев
    и чукат с клюн по твоето стъкло...
    Сърцето най-добре разбира птиците
    защото птица нявга е било...

    Поздравчета! А кой знае може и да има нататък?
  • Хубаво е !Поздрав!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ! ПРИЯТЕН УИКЕНД НА ВСИЧКИ!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....