И двете!
Година след година
си вървим така.
Животът ни премина
все ръка в ръка.
И все пак двете
сме със нея
(тя живота си живее,
аз до теб старея).
Тя до теб заспива,
аз съм за разтуха.
Нея правиш щастлива,
с нея спиш, аз съм друга.
Тя ти е в сърцето,
аз съм твоята омраза.
Тя - с усмивка на лицето,
аз се вливам в теб - зараза.
Аз се боря да остана,
тя те забравя - боли.
Писано е! Каквото да става,
обичаш ни еднакво, нали?
си вървим така.
Животът ни премина
все ръка в ръка.
И все пак двете
сме със нея
(тя живота си живее,
аз до теб старея).
Тя до теб заспива,
аз съм за разтуха.
Нея правиш щастлива,
с нея спиш, аз съм друга.
Тя ти е в сърцето,
аз съм твоята омраза.
Тя - с усмивка на лицето,
аз се вливам в теб - зараза.
Аз се боря да остана,
тя те забравя - боли.
Писано е! Каквото да става,
обичаш ни еднакво, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
