19.11.2008 г., 20:12

И двете!

694 0 1
Година след година
си вървим така.
Животът ни премина
все ръка в ръка.
И все пак двете
сме със нея
(тя живота си живее,
аз до теб старея).
Тя до теб заспива,
аз съм за разтуха.
Нея правиш щастлива,
с нея спиш, аз съм друга.
Тя ти е в сърцето,
аз съм твоята омраза.
Тя - с усмивка на лицето,
аз се вливам в теб - зараза.
Аз се боря да остана,
тя те забравя - боли.
Писано е! Каквото да става,
обичаш ни еднакво, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...