Nov 19, 2008, 8:12 PM

И двете!

  Poetry » Love
696 0 1
Година след година
си вървим така.
Животът ни премина
все ръка в ръка.
И все пак двете
сме със нея
(тя живота си живее,
аз до теб старея).
Тя до теб заспива,
аз съм за разтуха.
Нея правиш щастлива,
с нея спиш, аз съм друга.
Тя ти е в сърцето,
аз съм твоята омраза.
Тя - с усмивка на лицето,
аз се вливам в теб - зараза.
Аз се боря да остана,
тя те забравя - боли.
Писано е! Каквото да става,
обичаш ни еднакво, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...