29 авг. 2021 г., 00:15

И как ми липсва

821 1 0

Пиша за любов и все се питам,
моята ли само не открих,
в тъмни мисли думи вплитам
и тлеят чувствата в самотен стих.
Коя врата в живота не отворих,
коя затръшна се след мен сама,
на кой въпрос не отговорих,
кога забравих, думата "жена".
А самотата вече е окова, 
а пък тъгата кървав вой,
липсата, разяждаща  отрова,
жаждата, огнен порой.
Думите без смисъл се изплъзват
и се размиват в празнота,
а аз сама замръзвам,
крещя наум и търся любовта.
По пътя свой забравих да обичам,
робиня бях на чужди правила,
сега любовни рими сричам
и споря със  своята вина.
Пиша за любов и как ми липсва,
но така и не разбрах,
кога превърна ме във скитник
и  как без нея пак живея  в грях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...