29 авг. 2021 г., 00:15

И как ми липсва

824 1 0

Пиша за любов и все се питам,
моята ли само не открих,
в тъмни мисли думи вплитам
и тлеят чувствата в самотен стих.
Коя врата в живота не отворих,
коя затръшна се след мен сама,
на кой въпрос не отговорих,
кога забравих, думата "жена".
А самотата вече е окова, 
а пък тъгата кървав вой,
липсата, разяждаща  отрова,
жаждата, огнен порой.
Думите без смисъл се изплъзват
и се размиват в празнота,
а аз сама замръзвам,
крещя наум и търся любовта.
По пътя свой забравих да обичам,
робиня бях на чужди правила,
сега любовни рими сричам
и споря със  своята вина.
Пиша за любов и как ми липсва,
но така и не разбрах,
кога превърна ме във скитник
и  как без нея пак живея  в грях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...