Пиша за любов и все се питам,
моята ли само не открих,
в тъмни мисли думи вплитам
и тлеят чувствата в самотен стих.
Коя врата в живота не отворих,
коя затръшна се след мен сама,
на кой въпрос не отговорих,
кога забравих, думата "жена".
А самотата вече е окова,
а пък тъгата кървав вой,
липсата, разяждаща отрова,
жаждата, огнен порой. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up