diesto (Данаил Антонов)
1039 617
2 нояб. 2017 г., 09:13

И какво от това?... 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
869 11 18


И какво като казваш Обичам те!?
И какво означва за теб -
осем букви, с които се вричаш,
думи - две от любов към поет?...

 

И какво като толкоз мечтаем,
щом не тръгваш по пътя към мен?
Aз пълзя, а летях към безкрая
като птица в безоблачен ден...

 

Все ти давах, и давам ти още,
и във Господ се клех, и във Дявол,
и се молех в кошмарните нощи
да дочакам деня без да страдам...

 

Този миг, в който аз ще утихна,
ще докосна очите ти с устни,
с две ръце ще прегърна и милвам,
сякаш никога няма да пусна...

 

И какво като казваш Обичам те!?
И аз те обичам, но тръгвай!
Колко мъка в сълзи да изтича?
Не забравяй! Човек съм. Но смъртен...

 

Danny Diester
29.10.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Албена!
  • Силно, искрено... Докосва сърцето!... Поздрави, Дани!
  • Едно голямо и сърдечно, БЛАГОДАРЯ!
  • Истинско, чисто човешка болка, поднесена във великолепен стих!
  • Пак ме срази!
    Винаги, когато на пътя ни се изпречи болката, човек разкрива истинската си същност!
    И как да ти кажа "продължавай", като тази болка те разкъсва, но виж само каква сила струи в думите ти! В стиховете ти!
  • Красива и тъжна поезия....то, всъщност тъжната е истинската?!
  • Силно, хубаво...
  • Боли, но я пускаш. Какъв мъж! Мечта!
  • Натъжи ме този стих, Дани. Усетих болката. А това означава, че си успял да докоснеш читателя и да му въздействащ чрез творбата си. Поздравления!
  • Ще изляза... Даже без да го искам.
  • Тъжна поезия, все пак красива!
    Излез от кръгозора на тъгата и може да видиш слънцето. Слънчев ден, Дани!
  • Понякога си със, широко затворени очи
  • едно е да свикнеш с нея, друго е да я преобразуваш. Много полезни неща могат да се открият в душевните болки Дани, стига да искаш да ги видиш. Трудно е, но не е невъзможно
  • Има нещо хубаво... След толкова терзания някак си човек приема болката, защото ако не успее, тя го убива със сигурност....
  • Да, усещам. Мога само да кажа, че споделям и съм съпричастна...всичко друго ще са думи на вятъра...за сега
  • И на мен ми се е свило всичко....На стафида ми е душата, но не сладка..
  • Най-трудното нещо е да пуснеш мечтата си да тръгне по друг път, който тя си е избрала, осъзнавайки, че ти не си нейната мечта и да желаеш с цялото си същество тя да е щастлива там където е. Трудно е човек да преглътне себе си. Единствения начин за оцеляване е да изживяваш нейното щастие... в болка хората са истински...Всичко ми се свива от болка като те чета
  • Да,понякога е по-добре да пуснеш някого да си отиде,вместо да агонизирате и двамата.Хареса ми!
Предложения
: ??:??