И какво от това?...
И какво като казваш Обичам те!?
И какво означва за теб -
осем букви, с които се вричаш,
думи - две от любов към поет?...
И какво като толкоз мечтаем,
щом не тръгваш по пътя към мен?
Aз пълзя, а летях към безкрая
като птица в безоблачен ден...
Все ти давах, и давам ти още,
и във Господ се клех, и във Дявол,
и се молех в кошмарните нощи
да дочакам деня без да страдам...
Този миг, в който аз ще утихна,
ще докосна очите ти с устни,
с две ръце ще прегърна и милвам,
сякаш никога няма да пусна...
И какво като казваш Обичам те!?
И аз те обичам, но тръгвай!
Колко мъка в сълзи да изтича?
Не забравяй! Човек съм. Но смъртен...
Danny Diester
29.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
