И когато съмне
И когато съмне
Слънцето завършва своята смяна,
бавно залязва зад планината,
и нощта излиза с нова премяна,
за да преобрази долината.
И когато съмне,
ти пак ще си пред мене,
макар гледайки ме зад стъклото,
с тези очи, с тези лъчи.
Вечер чакам вятъра да донесе
твоя аромат, твоето писмо.
Вечер чакам луната да огрее
твоето лице, твоето сърце.
Сутрин чакам слънцето да грее
твоята коса, твоята усмивка.
И когато съмне,
ти пак ще си зад мене,
макар и в автомобила,
ти пак ще ми даваш обич, сила.
Нека бъдем заедно вечерта,
да бъдем сгушени в нощта,
прегърнати в меката трева,
там на поляната, в парка.
Хайде заедно да ходим
по нашата алея сам-сами,
моля те, не пускай ръката ми,
моля те, не напускай душата ми!
Искам те завинаги,
искам денят ми да започва с
твоята усмивка,
искам сутрин вкуса на
твоите устни.
Искам гласът ти да ме буди,
искам да те чувам,
искам да те чувствам,
нуждая се от топлината ти, нежността ти,
искам да роша косата ти,
искам милвам лицето ти,
искам да топля сърцето ти!
Деян Иванов 08,12,2010 22:50
На Йоана Николова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Иванов Все права защищены
