8 сент. 2008 г., 18:40

I love you, Jesus

1.8K 0 6
прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.

умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея
за тържество на моя дух над ваш'та плът
макар че властвам и чрез дух умея
да въдворявам моя ред и път.

обичам всичко земно, обичам и мечтите,
мечтах и аз, мечтая и до днес.
на кръста сбъднах своите, а вие
гонете ваш'те с много дух и чест.


за вашата любов дойдох и ще се връщам,
за нея всички сте на тоя свят дошли.
помнете ме и нека да възвърнем
по тоя свят красивите очи.

смирете се и тихо запалете
душите си и нека изгорят
и нека във предишната ви пепел
безкрайните усмивки се родят.

смирете се и думите помнете,
не бързайте да скачате в нощта.
наточените саби приберете
и тичайте с децата си в ръжта.

смирено с моя знак вървете в слънце
и гордо се борете със съня.
отровата изпивайте до дъно
и се родете в хиляди слънца.

през мойте думи сянката изчезна.
през тях се вижда само светлина.
душите ви са сладки, безполезни,
не са ли вкопчени в добри сърца.

къде е истината ми последна?
къде е думата, която прави чест?
погледнах в сянката на свойта бездна
и там ще гледам, трябва ли, до днес.

обичам ви безкрайно, мое стадо,
обичам ви и няма да броя,
през дните, цял на вас отдаден
престанах ли безкрайно да кървя...

във свойта обич цял за вас угаснах
и изгорях в неземна светлина
сега е време клечките да драснем
и всички да подпалим Любовта.

във раните се крие мойта слава
през тях ме виждате, през тях съм още жив.
елате, слейте се тогава
през мен с покоя жив и див.

през мен елате всички в светлината
и заедно по пътя ще вървим,
ще бъдем по-щастливи от децата
и по-добри от розовия дим.

елате в мен, и аз във вас ще бъда,
и заедно ще ходим по света
и ще разбираме, че всяко чудо
е само праг пред входната врата.


елате в мен и в моя свят прекрасен,
ще ви покажа хиляди слънца.
ще видите, че пътят най-ужасен
е пътят на неверните сърца.

ще ви покажа карта на покоя,
ще видите неспирните сълзи.
ще видите искриците на моя
безкраен дом с отворени врати.

ще видите, че сянката безмерна
я няма тук, където аз творя.
тук има само обич черна,
копнееща за вашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...