8.09.2008 г., 18:40

I love you, Jesus

1.8K 0 6
прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.

умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея
за тържество на моя дух над ваш'та плът
макар че властвам и чрез дух умея
да въдворявам моя ред и път.

обичам всичко земно, обичам и мечтите,
мечтах и аз, мечтая и до днес.
на кръста сбъднах своите, а вие
гонете ваш'те с много дух и чест.


за вашата любов дойдох и ще се връщам,
за нея всички сте на тоя свят дошли.
помнете ме и нека да възвърнем
по тоя свят красивите очи.

смирете се и тихо запалете
душите си и нека изгорят
и нека във предишната ви пепел
безкрайните усмивки се родят.

смирете се и думите помнете,
не бързайте да скачате в нощта.
наточените саби приберете
и тичайте с децата си в ръжта.

смирено с моя знак вървете в слънце
и гордо се борете със съня.
отровата изпивайте до дъно
и се родете в хиляди слънца.

през мойте думи сянката изчезна.
през тях се вижда само светлина.
душите ви са сладки, безполезни,
не са ли вкопчени в добри сърца.

къде е истината ми последна?
къде е думата, която прави чест?
погледнах в сянката на свойта бездна
и там ще гледам, трябва ли, до днес.

обичам ви безкрайно, мое стадо,
обичам ви и няма да броя,
през дните, цял на вас отдаден
престанах ли безкрайно да кървя...

във свойта обич цял за вас угаснах
и изгорях в неземна светлина
сега е време клечките да драснем
и всички да подпалим Любовта.

във раните се крие мойта слава
през тях ме виждате, през тях съм още жив.
елате, слейте се тогава
през мен с покоя жив и див.

през мен елате всички в светлината
и заедно по пътя ще вървим,
ще бъдем по-щастливи от децата
и по-добри от розовия дим.

елате в мен, и аз във вас ще бъда,
и заедно ще ходим по света
и ще разбираме, че всяко чудо
е само праг пред входната врата.


елате в мен и в моя свят прекрасен,
ще ви покажа хиляди слънца.
ще видите, че пътят най-ужасен
е пътят на неверните сърца.

ще ви покажа карта на покоя,
ще видите неспирните сълзи.
ще видите искриците на моя
безкраен дом с отворени врати.

ще видите, че сянката безмерна
я няма тук, където аз творя.
тук има само обич черна,
копнееща за вашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...