Видях очите ти да ме докосват

през парещи емоции от вятър...

Дали не трябваше да ме напускаш,

когато в мен изгуби вяра?

Видях сърцето ти да се усмихва,

тупкащо в ръцете ми треперещи...

Дали е чуло моята молитва

да се завърнеш в моите копнежи?

Видях, че ме сънуваш всяка нощ...

И въпреки че дълго бях без теб,

аз пак бих искала да бъдеш мой

и по-красив да правиш моя ден.

Аз искам пак до теб да се отпусна,

отново да усещам твоя пулс...

Да знам, че вече няма да ме пуснеш

да си отида, без да пробвам твоя вкус...

Не искам да си тръгвам сутринта,

защото с тебе бях наистина щастлива...

Запали в мен искрици плам в нощта...

... И Лятото се влюби в Есента...