И мойта есен е дошла
И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?!
Дъждът се стича кротко по листата
и ре-минорно тихо ромони...
На чаша вино спирам се с Душата...
И виждам милата, че я боли!
О, ний си спомняме за Миналото лято...
За Младостта, с красивите ù дни...
И спомените мили, гдето пазим свято...
И Следващото, гдето ги смени...
Не се оплакваме сега от възрастта си,
амбициите ни тя съхрани!
За мен и днеска още дните ми са къси!...
За мен Човекът трябва да твори.
Един със ралото сега оре земята,
друг нещичко за хората строи,
за мен полезно аз Написаното смятам
и в него търся радост и тъги!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
