31.07.2011 г., 14:15 ч.

И мойта есен е дошла 

  Поезия » Философска
433 0 2

                                                   И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА

 

От Есента край мен е притъмняло...

Но все пак тука има Светлина!

И времето край мен е сякаш спряло...

О, Есента при мене е дошла?!

 

Дъждът се стича кротко  по листата

и ре-минорно тихо ромони...

На чаша вино спирам се с Душата...

И виждам милата, че я боли!

 

О, ний си спомняме за Миналото лято...

За Младостта, с красивите ù дни...

И спомените мили, гдето пазим свято...

И Следващото, гдето ги смени...

 

Не се оплакваме сега от възрастта си,

амбициите  ни тя съхрани!

За мен и днеска още дните ми са къси!...

За мен Човекът трябва да твори.

 

Един със ралото сега оре земята,

друг нещичко за хората строи,

за мен полезно аз Написаното смятам

и в него търся радост и тъги!...

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??