Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Jul 31, 2011, 2:15 PM

И мойта есен е дошла

607 0 2

                                                   И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА

 

От Есента край мен е притъмняло...

Но все пак тука има Светлина!

И времето край мен е сякаш спряло...

О, Есента при мене е дошла?!

 

Дъждът се стича кротко  по листата

и ре-минорно тихо ромони...

На чаша вино спирам се с Душата...

И виждам милата, че я боли!

 

О, ний си спомняме за Миналото лято...

За Младостта, с красивите ù дни...

И спомените мили, гдето пазим свято...

И Следващото, гдето ги смени...

 

Не се оплакваме сега от възрастта си,

амбициите  ни тя съхрани!

За мен и днеска още дните ми са къси!...

За мен Човекът трябва да твори.

 

Един със ралото сега оре земята,

друг нещичко за хората строи,

за мен полезно аз Написаното смятам

и в него търся радост и тъги!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0