И мълчим ли, мълчим...
Нямо кино със теб е животът ни.
От години мълчим ли, мълчим.
Полог празен, прегазени нравите,
във привичките свили сме корени.
И по навик всеки ден си е ден,
а нощта е за тези - говорещите,
всяка друга приумица камък е,
запокитен срещу теб или мен.
Няма истини, а от драмите
цяла къща със тебе строим,
затова измълчаваме думите,
тъй по-малко със теб се виним.
На стената тиктака часовникът,
да отмери от нас полутон,
ала всичко е само очакване.
С теб години мълчим ли, мълчим.
Ако дума от мен се изплъзне,
ще поръси със цвят тишината,
ако ти решиш да продумаш,
ще е кървав бич през устата.
Не говорим - какво да си кажем?!
Ти ми казваш: "Мълчи!" - и мълча.
Натежала в дланта ми е ласката,
непоета с години от твойта ръка.
А от звуците низах си нанизи
и ги нося - гирлянди на шията,
как тежат измълчаните музики,
дето пея ги в съня си с душата.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Джени, Джении, приятелко!***
-
"... как тежат измълчаните музики"
Да, ужасно тежат!
Много хубави стихове! -
Джени, скъпа, винаги си в сърцето ми и нито времето нито разстоянието може нещо да промени!
-
Благодаря ви!
Безжичен и на мен никак не ми допада "лирична" или "лирическа"!
-
Въздействащо мълчание...
-
Едно от много хубавите ти стихотворения - макар и от първо лице на лиричната героиня (ах, как ми харесва "героиня",, а "лирична", защото "лирическа" е русизъм), стихотворението има постройка на по-дълбоки отношения за нашите човешки отношения, разказани като конкретен случай, но и добре описани с таланта на човек-поет.
-
Благодаря ви!
Вече не съм сигурна, дали "ако дума от мен се изплъзне,
ще поръся със цвят тишината...
или по-скоро, като гръм или мълния,
ще разбия на парченца всяка семейна идилия... или илюзия. -
Много силно! Поздрав, Джейни!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
