Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
7.08.2010 г., 16:08 ч.

И мълчим ли, мълчим... 

  Поезия » Гражданска
641 0 9

Нямо кино със теб е животът ни.
От години мълчим ли, мълчим.
Полог празен, прегазени нравите,
във привичките свили сме корени.
И по навик всеки ден си е ден,

а нощта е за  тези - говорещите,
всяка друга приумица камък е,
запокитен срещу теб или мен.
Няма истини, а от драмите
цяла къща със тебе строим,

затова измълчаваме думите,

тъй по-малко със теб се виним.

На стената тиктака часовникът,
да отмери от нас полутон,
ала всичко е само очакване.
С теб години мълчим ли, мълчим.
Ако дума от мен се изплъзне,
ще поръси със цвят тишината,
ако ти решиш да продумаш,
ще е кървав бич през устата.
Не говорим - какво да си кажем?!
Ти ми казваш: "Мълчи!" - и мълча.
Натежала в дланта ми е ласката,
непоета с години от твойта ръка.
А от звуците низах си нанизи
и ги нося - гирлянди на шията,
как тежат измълчаните музики,
дето пея ги в съня си с душата.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Джени, Джении, приятелко!***
  • "... как тежат измълчаните музики"

    Да, ужасно тежат!
    Много хубави стихове!
  • Джени, скъпа, винаги си в сърцето ми и нито времето нито разстоянието може нещо да промени!
  • Благодаря ви!
    Безжичен и на мен никак не ми допада "лирична" или "лирическа"!
  • Въздействащо мълчание...
  • Едно от много хубавите ти стихотворения - макар и от първо лице на лиричната героиня (ах, как ми харесва "героиня", , а "лирична", защото "лирическа" е русизъм), стихотворението има постройка на по-дълбоки отношения за нашите човешки отношения, разказани като конкретен случай, но и добре описани с таланта на човек-поет.
  • Благодаря ви!
    Вече не съм сигурна, дали "ако дума от мен се изплъзне,
    ще поръся със цвят тишината...
    или по-скоро, като гръм или мълния,
    ще разбия на парченца всяка семейна идилия... или илюзия.
  • Много силно! Поздрав, Джейни!
  • !!!
Предложения
: ??:??