Карамелка (Ваня)
48 245
27 мая 2008 г., 21:30

и надежда 

  Поэзия » Любовная
531 0 1

 

Ръка протягам света да прегърна,

с добро сърце усмивка да зърна.

Ала намирам само остри слова, поглед студен, грях е това.

Слънчице има денем за нас, луната просветва, шепнейки с глас.

Мъки човешки нощем лекува, всеки е грешник, но нека сънува.

Таз утрин чиста мислите озарява, като водата бистра, небето засинява.

Първите сълзици вече се явяват, но с блага дума могат да се заличават.

Детенце нейде плаче - то е мъничко юначе!

Пак направил дяволия, свито там от страх умира.

Някой вика, спори, кара се с наслада. Нима това е човешката облага?!

Няма вече обич във сърцата. Къде изчезна топлотата на душата?!

Денят минава час след час,

а никого не чува своят глас...

Ръката ми протегната, вече омалява,

сърцето е засегнато, на вярата се уповава!

© Ваня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав е стихът ти, Ванче, но са ти много дълги редовете. Ще ти предложа вариянт, ако искаш го използвай, а ако искаш си го остави така



    Ръка протягам света да прегърна,
    с добро сърце усмивка да зърна.
    Ала намирам само остри слова,
    поглед студен, грях е това.
    Слънчице има денем за нас,
    луната просветва, шепнейки с глас.
    Мъки човешки нощем лекува,
    всеки е грешник, но нека сънува.
    Таз утрин чиста мислите озарява,
    като водата бистра, небето засинява.
    Първите сълзици вече се явяват,
    но с блага дума могат да се заличават.
    Детенце нейде плаче -
    то е мъничко юначе!
    Пак направил дяволия,
    свито там от страх умира.
    Някой вика, спори, кара се с наслада.
    Нима това е човешката облага?!
    Няма вече обич във сърцата.
    Къде изчезна топлотата на душата?!
    Денят минава час след час,
    а никого не чува своят глас...
    Ръката ми протегната, вече омалява,
    сърцето е засегнато, на вярата се уповава!
Предложения
: ??:??