и надежда

Comments

• 

  tiha_chest (Марина Стоянова)

  Хубав е стихът ти, Ванче, но са ти много дълги редовете. Ще ти предложа вариянт, ако искаш го използвай, а ако искаш си го остави така
  
  
  
  Ръка протягам света да прегърна,
  с добро сърце усмивка да зърна.
  Ала намирам само остри слова,
  поглед студен, грях е това.
  Слънчице има денем за нас,
  луната просветва, шепнейки с глас.
  Мъки човешки нощем лекува,
  всеки е грешник, но нека сънува.
  Таз утрин чиста мислите озарява,
  като водата бистра, небето засинява.
  Първите сълзици вече се явяват,
  но с блага дума могат да се заличават.
  Детенце нейде плаче -
  то е мъничко юначе!
  Пак направил дяволия,
  свито там от страх умира.
  Някой вика, спори, кара се с наслада.
  Нима това е човешката облага?!
  Няма вече обич във сърцата.
  Къде изчезна топлотата на душата?!
  Денят минава час след час,
  а никого не чува своят глас...
  Ръката ми протегната, вече омалява,
  сърцето е засегнато, на вярата се уповава!

  2008-05-27T21:45:20+03:00